В интернет има изобилие от информация за ЕБХ, но и аз ще разясня какво е това.

“Естествена бебешка хигиена” (на английски elimination communication) е термин, с който се назовава следното явление:

  • когато децата се родят, те имат вроден инстинкт за изхождане и изпишкване в позата, която стимулира този процес, а именно с крачета свити към корема;
  • след това по време на тяхното освобождаване грижещият се за тях издава звук или достатъчно ясен сигнал, който бебето скоро ще се научи да свързва с акането и пишкането;
  • постепенно майката (ако тя гледа целодневно детето си) чрез наблюдение и интуиция започва да разпознава жестовете и движенията на детето, когато то е на път да се изходи;
  • установява се и определен ритъм, благодарение на който е още по-лесно да се спазва ЕБХ;
  • детето се научава да бъде сухо и чисто, да сигнализира, когато усеща дискомфорта на подмокреното или оплесканото си дупе;
  • с времето съвсем естествено се преминава към самостоятелно ходене по нужда – без драми и отучване от принудително заучените навици да пишка и ака в гащите.

Това е практика стара колкото света откакто го населяват човешки същества. Но малко позабравена.

Накратко моя опит.

Роди се дъщеря ми и започнахме от третия ден да я издържаме над легенче, а по-късно над гърненце. Позата: с ръце сме хванали бедрата, гръбчето е опряно в нас, леко полегнала, за да не пада тежестта върху кръста и долната част на гръбнака. Щом заемем позата, казваме вълшебните думички “ак-ак пиш-пиш” и чакаме чудото да се случи … рано или късно започва едно пъшкане, муцунки, напъни, усещаме как се стяга коремчето и се изтласква съдържанието на чревцата надолу. Понякога става веднага, друг път чакаме и подканваме търпеливо. По принцип винаги след събуждане от сън има ако, а сутрин – по няколко пъти. Почти винаги с акото има и пиш. Винаги малко след или по време на сукане има пиш. Както и винаги, когато започне да мята нервно ръчички, да ги суче и да си върти главичката. Нощем е трудно да се синхронизираме, защото всички сме много заспали и сънливи, но и сухи нощи сме имали на нашата двумесечна възраст. За акането вече си чака позата, много рядко го върши в пеленките. Когато сме на гости позата лесно се заема в тоалетната – майката сяда над тоалетната чиния така, че бебето в ръцете и пред нея, облегнато на корема, да си свърши работата вътре.

Ще продължаваме практикуването на ЕБХ, защото е незаменима връзката, която се създава между майка и дете и комуникацията, в която то знае, че е разбрано, а тя има самочувствието, че разбира и уцелва нуждите му.

Ето ги според мен ПРЕДИМСТВАТА и ТРУДНОСТИТЕ при практикуването на ЕБХ.

ПРЕДИМСТВА

  • майката се чувства много горда със себе си всеки път, когато “уцели момента”
  • детето е през повечето време с чисто дупе, не се подсича и е спазено най-високо ниво на хигиена
  • още по-голяма е радостта, когато майката разчита сигналите на детето и вече знае със сигурност кога е момента
  • спестяват се пари за пелени, памперси, пране
  • по-лесна е употребата на многократни пеленки, защото рядко биват наакани
  • детето е по-спокойно, защото дори да е свикнало, то е човек и както всеки човек, можете да си представите усещането да си с пълни гащи
  • по-лесно се проследява количеството на отделените течности, защото не се попиват и не стават на гел в еднократните пелени
  • няма “приучаване” към гърне, процесът естествено се развива към самостоятелността на детето

 

ТРУДНОСТИ

  • майката трябва да е неотлъчно до детето си и да го наблюдава и следи (поне в началото, докато му свикне)
  • когато е подмокрено или има нужда, то се изнервя и тя трябва да е готова да реагира
  • държането над гърненце изисква грижа и внимание само в тази дейност, докато се извършва (защото и двете ръце са заети, нищо друго не може да се прави… освен да му говорим и пеем – мигове на заедност)
  • препоръчително е да се мие после на течаща вода, защото цялото дупе е мокро или изцапано (какво по-добро от това.. мокрите кърпички са алтернатива само ако няма вода)
  • трябва да се изхвърля и поддържа чисто гърнето/легенчето (и това пак е по-добре от трупането на подгизнали пелени)
  • трябва много търпение, защото чудото става бавно и постепенно, няма изведнъж детето да спре да ака и пишка, чакайки удобния за майката момент да го издържи над тоалетната му (макар че при нас това се случва на моменти с акането)
  • трябва да се снабди детето с подходящи дрехи – да могат лесно и бързо да се обличат и събличат (ние под кръста надолу освен бодито слагаме гети и чорапки, които няма нужда да се махат; само откопчаваме боди, махаме пелени и задържаме над гърнето)

 

Запазвам си правото да допълвам и поправям гореизложената информация, защото с израстването ще имаме нови опитности.

 

Ето и линкове към още информация за ЕБХ на български:

http://www.bezpeleni.info

http://estestveni-idei.com/2015/07/07/ebh/

 

Advertisements